Най-внушителен в това отношение е образът на Сали Яшар. При него стихийността преминава в съзнателно търсене, откритията са резултат на мъчително мислене, удовлетворението е най- пълно и извисено. И това е така, защото героят стига до своето прозрение след дълъг размисъл и лутане, в резултат от съзнателния си стремеж да направи добро, с което да осмисли живота си.

  Хамлет и хуманист в ренесансовия смисъл на думата , утвърден по времето на Шекспир от няколко поколения творци и мислители. Страшен е за него разривът между светлите хуманистични мечти и непосредствената реалност на Елсинор.

  Още в първите произведения на Елин Пелин селото се откроява като социален проблем. Той проникновено и всеобхватно рисува социалните сътресения на село, масовото разорение на “простия, невеж, беден и работлив народ”. Чрез теми и сюжети, подчертани от живота, писателят правдиво разкрива селската неволя, показва нарастващото недоволство срещу немотията и безправието, пресъздава антогонизма между бедни и богати.

Поетът изгражда едно оригинално творчество, основано върху традиционната ни поетика и изключително богатите възможности на пластичния език на символистите. Традиционният проблем за същността на битието у Смирненски се налага както чрез конкретни реалистични детайли, така и чрез обобщения образ на града, станал символ на жестокия свят.

  Централно място в нея заема темата за робството и неговото преодоляване чрез стремежа към свобода.Творчеството на Ботев е страстно отрицание на робството.В поезията му османското иго прераства в символ на националното потисничество и изтребление, на политическо безправие и социално грабителство.

В тази прекрасна повест ние откриваме веднага забележителния майстор и художник на словото, пресъздал в незабравими образи и с един исумителен реализъм картината на нашето село преди войните. В образите на Гераците Елин Пелин е въплатил не само истината за едно време, но и живи, и трайни човешки черти, които ни карат да се вълнуваме заедно с неговите герои и да се чувстваме заинтересовани от тяхната съдба.

  В произведението си Алеко Константинов предствя нашия колоритен сънародник в чужда битова и културна среда. Бай Ганьо е млад и енергичен човек с амбиции да преуспее, да се наложи, да навакса пропуснатото и да догони напредналите европейци най- напред с материално благополучие.

Още в самото начало българинът е представен в най-характерната си среда, която го е запазила през трудните години на робството, а именно семейството. Главата "Гост" Вазов е отделил за описание на порядките в едно типично българско патриархално семейство - вечерята на двора с челядта, своеобразното възпитание от страна на бащата, делничните и празнични религиозни обичай, доверието и обичта, царящи в семейството.

Макар да поставя началото на модернизма, творчеството на Славейков запазва много елементи, свързани с възрожденската традиция. То е преходно по своя характер, стоящо на границата между старата и новата културна традиция и поради това в него се наблюдават някои, на поло поглед странни особености.

За повечето хора понятието "величие" означава нещо грандиозно, духовно издигнато, внушително, важно, а думата "трагизъм" - тъжна, гибелна случка. В цикъла "Епопея на забравените" Иван Вазов се заема с тълкуването на тези понятия в контекста на Възрожденския културен модел.

Българин по чувство и по дух, в романа „Под игото" той разгръща с необикновен художествен усет широко платно на една цяла епоха в историята на България, подчертавайки определящото в нея, пресъздавайки зараждането и хода на историческите процеси.