Теория за социалната идентичност на Тейфъл. Създадена 70те год. на 20ти век. Свързва се с разкриване на психологическите детерминанти, лежащи в основата на асоциирането между хората. Тейфъл прави следните експерименти: прожектира диапозитиви с бели кръгчета и кара студентите си да ги преброят, но ги сменя бързо.

За начало на социологията се смята запитването на Томас Хобс. Като най – начален етап на социологията е позитивната социология.Представител на позитивната социология е Кегле, който се опитва да определи факторите, които влияят върху човешкото поведение.

Общността породена от съвременната дейност на хората, чрез осъществяване на вътрешни цели при съвместен живот регулиран от съвместен кодеа общността.

 От голяма степен от самите членове на общността.

Общността процъфтява въз основа на взаимопомоща, въз основа на взаимния контрол и общи проблеми и общи функции. Самото ставане на човечеството поражда  феномен, който е чисто феноменален и този феномен всъщност започва да поставя ограничения на общността, той се нарича – институция.

За да се дефинира понятието социална група, първо трябва да се разгледа социалната общност. Това е, съвкупност от членове на дадено общество върху основата на поне един общ социално значим признак, свързан с осъществяването на една, няколко или система от обществени дейности; пределно общородово понятие за всякакви видове и разновидности съвкупности, обединения, категории.

Стратификацията е важен елемент в социологическата теория . Социалното неравенство е резултат и фактор на всеки социален процес . Той е основа на всеки социологически анализ . Теорията за неравенството е важен елемент от социологията .

Според една теория индивидът се ражда и носи в себе си по рождение всички черти и качества които са необходими за изграждане на неговия характер и въз основа на тях се развива като отделен , индивидуален и уникален елемент на социалното общество, чрез тези негови вродени качества се формира и неговата личност.

В миналото се е смятало , че в икономиката се осъществяват само икономически процеси и явления . Стопанските субекти са осъществявали само икономическа дейност . Затова е имало схващането , че единствената наука , която изучава икономиката е икономическата . Икономическия подход е в състояние да регулира всички видове дейности , които осъществяват заетите в тази сфера лица . Когато се установява , че в икономиката има не само икономически дейности . Стопанските субекти осъществяват и не икономически дейности . Тогава икономиката е обект на изучаване на много науки .

Основната цел на емпирични социологически изследвания е да установи някаква съвкупност от социални фактори, касаещи дейноста на хората. Основен източник на информация за тези проучвания са хората и тяхната дейност, а именно: те са източник на информация с:

*това, което вършат /реално поведение/

*с това което мислят и говорят /вербално поведение/ *с това което са направили /продукти на човешката зейност/

Известно е, че всеки индивид е със силно изразена социална природа. В това се състои тезата на социологията през миналия век.  Като наука за обществото, социологията през 20 век развива позиции по отношение на познавателния интерес към обществения живот.

Социалните услуги се основават на социална работа и са насочени към създаването на по-добри условия и възможности подпомаганите лица да могат пълноценно да участват в социалния живот, индивидът да не бъде изолиран и предоставянето на услугите да бъде институционализирано.

Социалната интеграция на лицата с увреждания е обект на проучвания още от средата на  ХХ век, когато  инвалидността и проблемите на инвалидите, както и тяхната ситуация в обществото често се анализират и чрез аналогия със ситуацията на малцинствените групи, каквито са религиозните, етническите и др. социални групи, като инвалидността се разглежда от гл.т. на социалните последствия, които настъпват за инвалидите от признаването им на "малцинствен" статус и разглеждането им като "малцинствена група".

Методиката на социологическото изследване се състои от принципи, подходи и други елементи.  Подходът (на англ. approach – подход, подстъп) изразява пред-установеността и предначертаността на конкретните изследователски задачи и е свързан с тях. Той е начин на изследване. От друга страна, подходът е най-пряко свързан и с основните принципи на социологията .