Операционни системи: набор от системни програми, които контролират и координират работата на компютъра. Тя действа като интерфейс между хардуера и приложните програми. Операционната система управлява ресурсите на компютъра – CPU, памет, входни/изходни устройства. Обикновено е “прозрачна” за потребителя т.е. системата изпълнява задачите си без негова намеса или знание. Ядрото на операционната система е резидентно и изпълнява базови функции.

Определение – високоскоростна комуникационна връзка между устройства за обработване на данни, разположени в географски ограничен район. Локалната мрежа позволява общо ползване на информация и устройства, разположени на ограничена площ.

Мрежата представлява два или повече компютъра, свързани един с друг спомощтана необходимия за целта хардуер и програмни средства, позволяващи им да обменят информация помежду си и между други устройства.Хардуерната връзка между отделните компютри и другата, участваща в мрежата периферия може да бъде изградена спомощтана кабели (коаксиални, усукана двойка, оптични), или спомощтана някоя безжична технология (IRDA, Bluetooth).

Linux, каквато в повечето случаи се разбира, когато говорят за нея е операционна система. Най-накратко, това е програма, която контролира вашият компютър и неговите устройства. Тя също Ви помага да общувате с него - да му задавате команди и да получавате резултатите на монитора или принтера или на някакво друго външно устройство. Линукс е една много добра алтернатива на популярната операционна система Windows, създадена и разпространявана от Microsoft Corporation.

Свободата на комуникация дава възможност на невинния потребител да се разхожда по електрическите магистрали по целия свят в търсене на необходима информация, но и позволява на не толкова невинен кракер[1], или всеки друг, който иска да проникне в предполагаемо сигурни компютърни системи, да получи достъп до информация за организации или членове на обществото, за която се предполага, че е поверителна и лична.

    Форматирането е необходимо, за да добият таблицата и данните в нея видът, който искаме, или да стане подходяща за разпечатване, или пък за да подчертаем някои елементи /например с оцветяване/. Най-простото форматиране на ширината и височината на клетките беше разгледано в предишната лекция - с влачене на разделителните линии.