Един от най-богатите по възможности за пресъздаване на дейст­вителността процеси в човешката психика е въображението. Въображението е процес, който се реализира при участието на мисленето, волята, чувствата и вниманието, а като факт то е немисли­мо без предишните възприятия, без паметта, без реконструиращата функция на мозъка.

  Основното различие между въображението и образната памет е отношението им към действителността.Функцията на обр памет е да съхрани и по възможност да възпроизведе най точно резултатите от миналия сетивен опит, а функцияна на въображението е да ги преобразува.Въображение в собствения смисъл на думата има само тогава, когато възникването на новите образи престане да бъде непроизволно изменение на образите-представи

Възрастова степенна скала- това са соц. слоеве, които се основават на времевите периоди. Хората се подреждат като геологичните слоеве на земната кора. За психолозите на ЖП е полезно да отнесат развитийните промени само за сметка на възр.-степенните фактори, още повече че тяхното влияние е очевидно, всеки го преживява, а и може да следи възрастта на другите.

индивидуална разработка, платена

По По принцип понятието възпитание обхваща всички съзнателни влияния, насочени към формирането и развитието на човека. По този начин всяка дейност, която се органи­зира, конструира, изменя, насочва и контролира така, че да съдейства по-добре за развитието на личността, се включва в понятието възпи­тание.

За изясняване същността на възпитанието трябва да разграничим понятията възпитателна дейност, възпитателна работа, възпитателен процес и възпитание.

Емоционална – възпроизвеждане на определено чувствено състояние при повторното въздействие на тази ситуация, в която дадено емоционално състояние е възникнало първоначално.

  Развитието на брачното консултиране представлява много повече от развитието на отделен клиничен метод. То отбелязва началото на голяма промяна в областта на терапията към разбирането, че разстойствата на отношенията са свързани със семейни процеси, с мрежата на личните връзки и със социалното обкръжение.

Причините, които формират антисоциалното поведение не са напълно разгадани. Както при много умствени разстройства и тук учените отчитат влиянието на наследствените фактори - "какъвто бащатата, такъв и синът".Но лошата семейна среда също увеличава шанса за появата на антисоциалното поведение. Така, че дори и да има генетична основа, факторите на средата са тези, които отключват развитието на заболяването.

Същността на болестта е загубата на контрол върху храненето. Болестта се състои от два елемента: натрапливата мисъл, която е причина зависимата да се опитва, но да не може да си представи живота с нормално количество храна (или никакво, или прекалено много) и дори след дълго прекъсване всяко емоционално разочарование, всяко малоценностно изживяване може да я накара да преяде или въобще да не яде, за да се справи с чувствата си, над които няма власт.

  Аз-образът е актуалната представа, която човек има за себе си. Олимпийски шампион, позитивен Аз-образ – моментното състояние на нещата. Той е нещо динамично (променящо се). Аз-концепцията е по консервативно състояние то е свързано не само с настоящето, но и с миналото и бъдещото състояние на личността. Аз-концепцията е свързана със социална група, идеите и позициите. Един временен успех не може да я промени.

 есе

Всъщност агресията води само до краткотраен успех. След това се появяват страничните ефекти. Ден след ден ставаш все по агресивен; все по-отчужден от  другите. Вървиш през трупове и не осъзнаваш кога си преминал и през малкото останало от човека в теб. Вътре в теб остава само борещото се за плячка животно и машината, безропотно изпълняваща команди. Не знам, може би греша, но и най-големия успех не струва една човешка душа.

есе

Според политолози и социолози всяка обществено-икономическа система, която е в преход към пазарна икономика, има ръст на насилие, убийства и самоубийства. Яявления като безработица, финансови банкрути, наркобизнес и бизнес с оръжия водят до увеличаване на агресив­ни и автоагресивни действия, които се от­личават по начина на своето извършване с жестокост и последователност в борбата за постигане на целта.

Агресивността е нормална част от развитието на детето. Във възрастта между 2 и 4 години повечето деца грабят играчки от ръцете на другите, удрят, ритат или си крещят до посиняване един на друг от време на време. Понякога причината е просто страх - детето може да нападне, ако например се чувства изместено от друго дете.

реферат