Вредите сами за себе си не се определят с нарушението на права. Самото понятие за вреда не включва по необходимост правонарушението. Но тъй като се занимаваме с вредите, които се обезщетяват по гражданското право, вредите, за които се носи отговорност, за да се носи отговорност те трябва да бъдат свързани с нарушение на права и с противоправни действия и резултати.

Възникване на правото – историческите правни дисциплини не намират отговор относно началото на възникването на правото, поради недостатъчни исторически извори. Първите ист. извори, свидетелстващи за съществуващо позитивно право са законите на Хамур Аби. В общата теория на правото въпроса се поставя така: защо и как възниква правото? Отговаряйки на тези два въпроса ние имплицитно можем да дадем и отговор на въпроса: кога възниква правото?

  Граждански ищец- това е лицето, претърпяло имуществени или неимуществени вреди, което встъпва и участва в НП-с с претенция да получи парично обезщетение за претърпените от него вреди.

Понятие за Гражданско право. Система на Гражданското право...

   Понятието “правоотношение”, заедно с понятието “субективно право”, е един от “трите кита”, върху които лежи всяка една правна система. Понятието за правоотношението не е единно и зависи от вижданията на различните автори.

  Дееспособността е изключително важен елемент от правосубектността на участниците в гражданския оборот, тъй като тя е една от основните предпоставки за действителността на предприеманите от субектите правни действия.

ДЕЙСТВИЕ НА НПрН ПО ВРЕМЕ. Влизане в сила и излизане от сила на наказателния закон и НПрН. Действие на НПрН по време (чл.2(1)). Проблемът за обратно действие на НПрН, обратно действие на по-благоприятния за дееца закон (чл.2(2)), определение за "по-благоприятния закон"

Ограничения не могат да не съществуват и относно действието на наказателният закон във връзка с мястото на извършване на престъпното деяние. Нашето НП има за задача да защити преди всичко господстващите в страната ОО. Ето защо неговите норми се прилагат най-вече към проявите извършени на българска територия. Но интересите на нашето общество могат да бъдат и накърнени от деяния извършени извън пределите на страната; в чужбина могат да се осъществяват престъпления от намиращи се временно там бълг. граждани. По отношение на всички тези хипотези, свързани с действието на НПН по място се прилагат правилата на чл.3- 8 от НК.

лекции

Според закона домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, а така също и опитът за такова, принудителното ограничаване на личната свобода, извършени спрямо лица, които се намират или са били в семейна среда или в родствена връзка, в съпружеско съжителство или са обитавали заедно едно жилище. Самият закон е публикуван в ДВ на 29 март 2005 г. Няма да се спирам подробно върху изреждането на лицата, имащи право да претендират, че върху тях е извършено „семейно насилие”, тъй като от горното се подразбира достатъчно ясно кои са те. По-интересна е защитата, която се осъществява благодарение на този закон върху потърпевшите.

Дружеството със съучастие не е уредено в ТЗ, а е допустимо на общо основание по чл. 9 ЗЗД. То е дружество, при което едно лице, наречено скрит или таен съдружник (съучастник) участва с вноски и участие в печалбите или загубите в търговско предприятие, което друг, наречен открит, пълен, явен съдружник води от свое име и под своята фирма. ДС не е търговско дружество по смисъла на ТЗ, нито може да придобие качество търговец.

Характерно за едноличното търговско дружество е, че целият капитал е внесен и принадлежи на едно лице. Тази възможност съществува за ООД и за АД. Формата на едноличното търговско дружество позволява на физическото лице да ограничи имуществото, с което да отговаря за търговската си дейност. АД може да бъде учредено от едно физическо  или от юридическо лице. Такава възможност е изрично предоставена на държавата. Със закон може да се създаде държавно предприятие, което не е търговско дружество.

Съдебният орган, независимо от характера на делото, изяснява факти и събития и определя (доказва) съпричастността на определено лице (лица) към извършването на определени действия, за които законодателят е предвидил носенето на отговорност, и санкциониране на лицата, които са ги допуснали.

Записът на заповед е по-широко приложим от менителницата. Той исторически произлиза от менителницата, по която издателят и платецът съвпадат. Правната уредба е в чл. 535-538. Разликата с менителницата е, че записът на заповед е обещание за плащане, а не нареждане за плащане.